Старобългарски речник
пещьнца 
пещьнца -ѧ ж 1. Огнище, пещ  шедъ ꙁъ хꙑꙁнꙑ своѧ въ прѣпладьнь. егупꙿтьст ꙁнове ѹбо. нмь же сѫтъ хѹждъш. вавулоньскꙑѧ оноѧ пештьнцꙙ С 173.1  бѣаста въ огн҄ поѭшта  хвалꙙшта бога.  се агг҄елъ гнь съшедъ съ небесе. стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ.  не дастъ огню сътѫжт ма С 5.23 2. Клада, огън за изгаряне на хора вьндоста сь н҄мъ въ огн҄ь.  распрашста пламꙑ. ставъ же алеѯандръ посрѣдѹ пештьнцꙙ рее. свꙙтъ с боже С 164.10—11 Изч С Гр κάμινος καπνός пештьнца Нвб Срв пещник ’фурна’ диал ВА Дюв НГер ЕтМл БТР ДА