Старобългарски речник
пещьI 
пещь - ж 1. Огнище, пещ ꙇꙁдѫтъ анћл. ꙇ отълѫѧтъ ꙁълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ. ꙇ въвръгѫтъ ѩ въ пещь огньнѫ. тѹ бѫдетъ плаь  скрьжетъ ꙁѫбомь М Мт 13.50 З, СК.Срв. Мт 13.42 М З А У десніца твоѣ обрѩштетъ въсѩ ненавідѩштѩѩ тебе. положіші ѩ ѣко пешть гньнѫ въ врѣмѩ ліца твоего. гь гнѣвомъ своімъ съмѩтетъ ѩ і поѣстъ ѩ ог(н)ъ СП 20.10 рѣшꙙ к немѹ. мамꙑ двѣ пешт. на творень варѹ горꙙшт прсно на ꙁъдань трѣбьнкѹ нашемѹ С 540.17  вьлѣꙁе въ ꙗтъхѹльнцѫ. на братьѭ тѹ дѣлаѭштѫѭ. на ѹтѣхѫ довьлѣѭштаꙗ странꙿнꙑмъ. ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ.  їꙁволте пае въ огн сгорѣт. нежел отъ того съводеномъ бꙑт С 565.24 т тако по дномѹ  по двѣма обраꙁѹѭште. влѣаахѫ.  доведъше пешт  прлагаѭште мъ главꙑ пал҄ѣхѫ.  їсполѹ ѹмрьтвівъше пометаахѫ на ꙁем С 39.6 прстѫпвъ же еппъ къ едно пешт горѫшт. помолвъ сꙙ  прѣкръствъ себе  пешть. вь нѫже хотѣаше вьлѣст С 540.30 вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ.  сътворвъ асъ вел. въсꙑпавъ въ лоно сво отъ ѫгл С 541.3 2. Клада, огън за изгаряне на хора како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ  кнꙙꙁемъ  народомъ стат. жде ме  сковрадꙑ.  пешт ....  бесменьнꙑѧ по вьсꙙ дьн сьмрьт С 442.29 М З А СК У СП СЕ С Гр κάμινος φοῦρνος κλίβανος пешть Нвб пещ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Пеща МИ ГХ,МИМ