Старобългарски речник
пещерьнъ 
пещерьнъ -ꙑ прил Пещерен, който се отнася до пещера вельбѫдѹ же оставенѹ бꙑвьшѹ ...  покѹшаѫштѹ сѧ вьстат.  раꙁломеньіѧ ногьі. не могѫштѹ ѹтврьдт. стѫп.  вънде мѹ нога вь дѹпнѫ пештерънѫѭ. деже бѣахѫ мошт свꙙтꙑхъ С 218.17 пещерьно граждень ἡ τοῦ σπηλαίου οἰκοδομή Пещерно жилище блаженкъ ѹбо отьць нашъ сава. пршъдъ отъ скуопол  новѫѭ съставвъ лаврѫ.  на пештеръно гражден пршъдъ С 293.6 Изч С Гр τοῦ σπηλαίου пештерънъ Нвб пещерен ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР Срв Пещерна МИ СНМБ Пещерево дере МИ ЙЗ,МИПир