Старобългарски речник
пеать 
пеать - м 1. Печат, специално средство за затваряне въ тъ дьнь дѣашета. не пожꙿдаста ... гда хотѣаше погребенꙑ отъврѣшт дръжмꙑѧ многодьньнꙑѧ ꙁалогꙑ. гда хотѣаше вььтенꙑ сь мрьтвьц. прѣсѣшт гробьнꙑѧ пеат С 472.27 додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ.  вдѣвъше ѧ съ многомъ ѹтврьжденїмъ сьвꙙꙁанꙑ пеат оловѣнъ мѫштꙙ. сломъ л҃.  двл҄ѣхѫ сꙙ С 52.13 нъ врата адовъскаꙗ съкрѹшвъ.  двьр пр омѣ не отвръꙁъ ... а врата гроба  пеат неврѣжденꙑ съхранꙗѧ С 459.14—15 Образно. ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь дѣвъствънꙑмъ ꙁатвореномъ. хъ отъ дѣвꙑ род сѧ К 14а 39 Срв. С452.24 обліаѭтъ тѧ. недвжім пеаті. господьскѹмѹ порожденью хвѹ гробѹ К 14а 37 Срв. С452.20 Свидетелство, доказателство, потвърждение. аще бо нѣмъ нѣсмъ апсⷪ҇тлъ. нѫ ѹбо вамъ есмъ. пеатъ моемѹ апостлствѹ вꙑ есте о г Е 4а 2 2. Знак, белег пакꙑ обрат мѧ. пакꙑ обнов мѧ. пакꙑ облѣц мѧ. пакꙑ оград. естънꙑмь т крстомь. ꙇ прѣестънꙑмъ т пеатемъ СЕ 78b 19—20 хладомь твоеѩ благост. въꙁгортъ сѧ вь немь ... ꙇ дха стааго пеатъ боле просвѣщаетъ сѧ въ срц его. ꙇ въ помꙑшленьхъ СЕ 23b 9 рождьшмь сѧ недреенꙿно. ꙇ цѣлꙑ пеат стотꙑ прѣбꙑшѧ. ꙁвольшмь отъмꙑт кръщенемь СЕ 52b 21 Стесн.Основен белег, основа. ѣже ѡ стнѣ погрѣшсте глѧща (...)шенⷷ юже бꙑвъше.  острѹѣ(ете е)терꙑмъ вѣрѫ. твръдое (ос)нованїе бже. стотъ. м(ꙑ пе)атъ съ Е 2а 11 Е СЕ К С Гр σφραγίς σήμαντρον Нвб печат ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ