Старобългарски речник
пеально 
пеально нареч пеально стъ комѹ a) λυπέομαι Мъчно е някому нъ пеально мъ стъ. ꙗко на благодаѣн ловѣкомꙿ С 396.24 b) ἄχϑομαι Измъчвам се, скърбя, тежко ми е не слꙑшш л то с глагол҄ѫтъ. нѣл т. тꙙжъко славмѹ. нѣ л т пеально слꙑшꙙште от беꙁълобьнъ дѣт С 330.21 Изч С Нвб печално ОА ВА АК НТ БТР АР Срв печалном диал ДА