Старобългарски речник
пеалт сѧ 
пеалт сѧ -пеалѭ сѧ -пеалш сѧ несв Опечалявам се, натъжавам се тъгда же  вꙑ раꙁгнѣвасте сꙙ. акꙑ лс сѫште еуагг҄елскꙑхъ ѹен раꙁѹма.  мꙑ пеалхомъ сꙙ тьштан мѣѭште. како се сълѹ сꙙ намъ да раꙁѹмѣмъ. ꙗко н хотꙙштѹѹмѹ н текѫштѹѹмѹ. н женѫштѹѹмѹ. нъ млѹѭштѹѹмѹ богѹ. то сѣ ѹбо лма податъ богъ С 312.18 Изч С Гр δυσφορέω Нвб печаля [се] остар ОА ВА АК НГер ЕтМл РБЕ