Старобългарски речник

перьнатъ

перьнатъ -ꙑ прил Перна̀т; този, който е с пера ї одъжді імъ мана ѣсті ... въꙁдвіже югъ до небесі. ї наведе сілоѭ своеѭ ꙁападенъ. ї одъжді на нѩ ѣко прахъ плъті. ї ѣко пѣсокъ морескъ пьтіцѩ перьнатꙑ СП 77.27 Изч СП Гр πτερωτός Нвб перна̀т ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв перист НГер