Старобългарски речник
персьскъ 
персьскъ -ꙑ прил Персийски, който се отнася до Персия. ( стрст)ъ стаго мⷱ҇ка. рѡмана. нїѧ. града внъꙁантїска (!). пр савор цр. перъсъстѣ Е 36б 4 стрстъ стаго глгорѣ архепскꙋпа. велкꙑѧ арменѧ.  рмпсѧ.  дрѹжнꙑ еѧ. пр доклтѣнѣ цр.  пр цр перстѣ Е 38а 7—8 въ то же врѣмꙙ гон҄енꙗ. обрѣтошꙙ сꙙ въ персьстѣ ꙁем. вь нѣкоторѣ вьс нарцамѣ наса. два брата варахс  їѡна С 255.11 въ лѣто осмонадесꙙто црѣ персьска саворꙗ. гон҄ен бꙑстъ на црькв хрстосовꙑ С 254.28 а вꙑ послѹшате. акꙑ кнꙙꙁ.  сѫдѧ цѣсара персьска. мꙿже ꙁбьран мѹ сте С 257.20 старѣшнꙑ влъшьскꙑѧ. раꙁгнѣвавъшꙙ сꙙ ꙁѣло. повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ (погр. вм. персьскѹ, Север., с. 260, бел. под линия) ꙁаконꙋ.  проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама  стегнѹ го С 260.8 повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ.  раждегъше ѧ пае огн҄ѣ подъложшꙙ подъ обѣ паꙁѹсѣ  рѣшꙙ к н҄емѹ вльсв тако м вѣньцъ цѣсара персъска савора С 264.2 Изч Е С От гр [τῶν] Περσῶν, περσικός перъскъ перъсьскъ персъскъ Нвб персийски ОА ВА АК