Старобългарски речник
перн 
перн -ꙗ м ЛИ Периний — управител на провинция [Ликаония ?] в Мала Азия по времето на имп. Деций [249—251 г.] и имп. Валериан [253—260 г.] стрстъ ... стго мⷱ҇ка корната. епскѹпа. конъска. старѣша въ (...) (рек)омꙑѧ. ѹсала. бꙑвъ пр пер(н) кнѧꙃ Е 29б 15 перн анупатъ рее. тьмномъ словомъ хѹлш. мьнꙙ ꙁаꙁьрѣт. послѹша ѹбо кодрате  пожьр богомъ С 104.8 перн. анупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ С 101.20  ꙗко помлъа свꙙтꙑ. перн неьствꙑ. повелѣ раждегъше желѣꙁа ꙁѣло жешт  по ребромъ С 116.21 Изч Е С Гр Περίνιος [вар. Πέρνιος] перн