Старобългарски речник
пепелъ 
пепелъ -а м Пепел, пръст въ тѵрѣ  сдонѣ. бшѧ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ ваѭ. древле ѹбо въ врѣтшт  попелѣ сѣдѧште покаал сѧ бшѧ М Лк 10.13 З.Срв. Мт 11.21 М З вьсъ денъ поношаахѫ м враѕ моі ... де попелъ ѣко хлѣбъ ѣсъ.  пітье мое съ плаемъ растварѣхⷶъ СП 101.10 ꙗко многа лѣта сътвор срьбан тъкмо прмьѧ.  се сь умꙗтосьн҄мъ пепеломъ растварѣѣше т тако ꙗдѣѣше С 297.14— 15 раꙁгънат пеаль хотꙙ старцѹ рѣхъ ... ꙗко пепелъ акꙑ хлѣбъ ꙗхъ.  едва въꙁмогохъ см словесꙑ прѣмѣнт старца С 297.25 Остатък от изгорял труп; пепел.  събъравъше кост стꙑхъ  пепелъ съметъше въсꙑпашꙙ вь рѣкѫ С 80.29 аште бо крьвь юньа  коꙁьлꙗ.  попелъ юнцꙙ кропмъ. оскврьн҄енꙑхъ сттъ. на оштен пльт С 483.21 Изч М З СП С Гр σποδός τὰ λείψανα Нвб пепел ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пепелница МИ ЙЗах,Кюст.кр Пепелището МИ ЙЗ,МИПир ЙЗ,МИПан