Старобългарски речник
паѭна
паѭна
-ꙑ
ж
Паяжина; мрежа, изплетена от паяк
въ обліенхъ о беꙁаконеньі покаꙁалъ есі вка. ї сталъ есі ѣко паѫнѫ дшѭ его
СП
38.12
вьсі дьні наші оскодѣшѩ. ї гнѣвомь твоімъ ісконьахомъ сѩ. лѣта наша ѣко паѹна поѹаахѫ сѩ
СП
89.10
Образно.
послѹшанмъ же мѫтелꙗ враждѫ ꙗко меемъ отъсѣе. ꙁатворенмъ же мльанмъ паѭнꙑ хѹждъшѫѭ славѫ ѹмор
С
274.14—15
Изч
СП
С
Гр
ἀράχνη
паѹна
паѫна
Нвб
Срв
паучина
диал
НТ
паяжина, паячина
ВА
ЕтМл
паяжина
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
паяджина
ДА