Старобългарски речник
пахом 
пахом -ꙗ м ЛИ Пахомий Велики — коптски подвижник от Тиваида, Горен Египет [ок. 282 г.], основоположник на киновийското [общежително] монашество. Ок. 325 г. основава Тивенисиотски манастир в Египет и написва устав. Умр. ок. 346 г. Пр. на 15 май мⷺца маⷺ҇ г҃ꙇ҃. стаⷢ҇ пахомѣ сдора А 146b 4 Изч А Гр Παχώμιος Нвб Пахомий ЛИ остар Пахом ЛИ Срв Пахко м ЛИ Пахо м ЛИ Пахов ФИ Пахомов ФИ СтИл,РЛФИ