Старобългарски речник
пафнотъ 
пафнотъ -а м ЛИ Пафнутий — отшелник в Египет, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.] заедно с 546 мъченици. Пр. на 25 септември мⷺца сепⷠ҇ ҃д҃. стаго мⷱка ромаⷩ҇  стаⷢ҇ мⷱка  рънца пафнота А 121а 25 (стрст)ѣ стааго мⷱ҇ка. рѡмана. їѧ. града внъꙁантїска (!) пр савор цр. перъсъстѣ. ї стго панфотⷺ҇ Е 36б 4 Изч А Е Гр Παφνούτιος панфот[] Нвб Срв Пахлутев ФИ