Старобългарски речник
патрк҄II 
патрк҄ -ꙗ м ЛИ Патрикий — епископ на Неокесария [пров. Понт Полемона, Мала Азия], споменат в житието на св. Анин пршъдъ же потомь малꙑ прѣподобьнъ патрк҄ь еппъ.  цѣловавъ стааго не обрѣте клюсꙙте. ѹвѣдѣвъ же отъдано С 552.3 таковꙑ обраꙁъ любꙙ  ътꙑ. тъ жде блаженꙑ патрк҄ еппъ. а  ѹбогъ сꙑ. акꙑ  въ рѫкѹ дѣло дръжꙙ.  ѹпванї бжї надѣѧ сꙙ С 552.13 не полѹвꙿше о немꙿже тъштаахѫ сꙙ. текошꙙ къ прѣподобьнѹѹмѹ въ памꙙт. патрк҄ю еппѹ. ꙗкоже могѫштѹ ѹвѣштат. правьднаго С 561.11  прошень на дѣло првест.  аб прдетъ въ манастꙑрь самъ блаженꙑ патрк҄ еппъ. съ сановтꙑм мѫж молтъ раба бжьꙗ С 561.14 по тѣхъ же врѣменехъ ѹвѣдѣвъ патрк҄ же блаженꙑѧ памꙙт еппъ. новꙑѧ к҄есарѧ града. отъ того бо пршьствмъ сътвор наротъ манастꙑрь С 551. 20 прде же вееръ ꙁѣло сълъ пѹштенꙿ отъ того троконꙿда. же рее къ патрк҄ю. не трѹді стааго. н нѹд ꙁлѣст отъ свого манастꙑра. се бо самъ тъ прдетъ С 561.21 Изч С патрк҄ь