Старобългарски речник
патрк҄I 
патрк҄ -ꙗ м Патриций — гражданин от управляващата класа в древния Рим, благородник, аристократ лютꙑѧ  беꙁмілоствꙑѧ слѹгꙑ дꙗволовꙑ. костанꙿтна патрк҄ꙗ на ꙁем сѫшта ... растръꙁавъше же рꙁꙑ мѹ. ьстьнѫѭ го главѫ отъсѣкошꙙ С 64.5 Изч С От гр πατρίκιος Нвб патрикий остар РРОДД РБЕ Срв патриций