Старобългарски речник
пасха
пасха
-ꙑ
ж
1. Празникът, на който евреите честват всяка година преминаването на Червено море — освобождението от египетско робство
бѣ же блꙁъ пасха праꙁдьнкъ юдескъ
М
Йо 6.4
З
егда же бѣ въ мѣⷯ҇. въ пасха въ праꙁдьнкъ. мноѕ вѣровашѧ въ імѧ его. вдѧще ꙁнаменѣ его
М
Йо 2.23
З
прблжааше же сѧ праꙁдьнкъ опрѣснокъ. нарцаемꙑ пасха
М
Лк 22.1
З
бѣ же блꙁъ пасха юдеска. ꙇ вьꙁдѫ мъноѕ въ імъ отъ странꙑ. прѣжде пасхꙑ да остѧтъ сѧ
М
Йо 11.55
З
она ждовъска бѣ пасха. она вь егуптѣ наꙙтъкъ вьꙁꙙ
С
416.15
вдш л како неьсть опрѣснььскаꙗ. како беꙁаконенъ праꙁдьнкъ. како пасха нѣстъ ждовъска
С
419.10
2. Християнският празник Възкресение Христово
мⷱкь коꙁмꙑ дамана оⷮ арарѩ. стаго мⷱка ѣкова перссѣнна. щ сѫⷠ҇ в҃ по пастѣ
А
127b 12
в поⷦ҇ г҃ нⷣ҇е по паⷭ҇. еваⷸ҇ ѿ оⷩ҇ глаⷡ҇ ҃мѕ҃
А
15а 12
їана архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ о пастѣ
С
405.5
ѹвѣмꙑ ꙗко хъ ѹмьръ ... нъ вьсѣхъ ѹпꙿваѭштхъ на н҄ь вьскрѣстъ. се стъ ьстънꙑ наꙙтъкъ праꙁдьнкъ пасхꙑ. с сѫтъ танꙑ хрстаномъ
С
486.2
3.
Прен. Жертва, дар за празник
дъвоꙇ людье вь сіонѣ ... прідѫ ... да обѣ пасцѣ. въ кѹпѣ бѫдете ова прѣстаѭшт. а хвъна нанаѭшт
К
13b 9
Срв.
С450.17
обраꙁьнѫѭ пасхѫ нарьта. стньнѫѭ прлож
С
418.4
сего дѣлꙿма на то трапеꙁѣ обо бвате пастѣ. обраꙁънаꙗ стнънаꙗ
С
417.30
Срв.
К7а 11
Жертвен агнец, жертва.
тѫ бо ті ѹготовашѧ. а наш самъ хъ ѹготова нъ і самъ пасха бꙑстъ мѫкоѭ
К
6а 39
Срв.
С416.13
пасха наша ꙁаколенъ бѫдетъ. ꙁа нꙑ хс
С
331.30
жрьт [пожрьт] пасхѫ
ϑύομαι τὸ Πάσχα, ϑύω τὸ Πάσχα
Заколвам пасхално агне
прде же дьнь опрѣснькъ. вь ньже подобъно бѣ жрът пасхѫ
М
Лк 22.7
З
въ пръвꙑ дьнь опрѣснькъ. егда пасхѫ жьрѣахѫ. глашѧ емѹ ѹенц сво къде хоштеш шедъше ѹготовмъ да ѣс пасхѫ
М
Мк 14.12
З
въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго сѣдѣтелѣ. пожьрі сѧть пасхѫ
К
6b 31
параск҄евьг҄ пасцѣ
παρασκευὴ τοῦ Πάσχα, παρασκευή
Денят преди Пасхата, петъкът преди Пасхата
бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ
М
Йо 19.14
З
А
ꙇ юже поꙁдѣ бꙑвъшю. понеже бѣ параскевьћ пасцѣ. еже естъ къ соботѣ
М
Мк 15.42
З
пасхѫ ꙗст [сънѣст]
τὸ Πάσχα ἐσϑίω, [τὸ] Πάσχα ἐπιτελέω
Празнувам празника Пасха
въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. прстѫпшѧ ѹенц къ св глѭще къ немѹ. къде хоштеш ѹготоваемъ тебѣ пасхѫ ѣст
М
Мт 26.17
З,
А, СК.Срв. Мк 14.12
М,
З;К 6а 7
К6а
18
К6а
21
К6а
29
К6b
1
К7а
2
К7а
12
С415.22
С415.30
С416.3—4
С416.10
С416.14
С418.5—6
рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам. прѣжде даже не прмѫ мѫкꙑ
М
Лк 22.15
З.Срв.
С 419.1
ꙇ деже аште въндетъ рьцѣта гнѹ домѹ. ѣко ѹтель глтъ. къде естъ обтѣль деже пасхѫ съ ѹенкꙑ свом сънѣмъ
М
Мк 14.14
З.Срв.
Лк 22.11
М
З
есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мъ бѣ. въдано пасхѫ ѣсті. не імѣахѫ хвалꙑ бѹ ꙇюдѣ. ꙇ егда пріімахѫ добро отъ него. скоро ꙁабꙑвахѫ
К
6b 17
Срв.
С417.2
ръці мі. ѡ юдѣе како пасхѫ ѣсі. цркꙑ раꙁорена естъ
К
7а 20—21
бъ ... сего раді пасхѫ юдѣіскѫ створі. ꙁаконно бо повелѣнье пасхѫ ѣсті
К
6b 14
творт [сътворт] пасхѫ
a) ποιέω τὸ Πάσχα, τὸ Πάσχα ἐπιτελέω
За Бог — установявам, постановявам празнуването на празника Пасха
сего раді съконьавъ і. вьсе тогда раꙁорі. сего раді пасхѫ іюдѣіскѫ створі
К
6b 13
Срв.
С416.30
b) Устройвам празнуването на Пасхата, празнувам празника Пасха
онъ же рее. ꙇдѣте въ градъ къ етерѹ. рьцѣте емѹ. ѹтель глтъ ѹ тебе. сътворѭ пасхѫ съ ѹенкꙑ свом
М
Мт 26.18
З
А
СК
с къ ждомъ глагол҄ѫ. лма мьнꙙтъ сꙙ пасха творꙙште. лма ѹмомъ стꙑдькомь. опрѣснькꙑ прѣд полагаѭтъ
С
418.9
како повѣждъ м пасхѫ творш. ѡ ждовне
С
418.12
ѹготоват пасхѫ
ἑτοιμάζω τὸ Πάσχα
Подготвям пасхално угощение
ꙇ ꙁдете ѹенка его прдете въ градъ. обрѣтете ѣкоже рее ма. ѹготовасте пасхѫ
М
Мк 14.16
З
шьдъша же обрѣтете ѣкоже рее ма. ꙇ ѹготовасте пасха
М
Лк 22.13
З
ꙇ сътворшѧ ѹенц ѣкоже повелѣ мъ с. ꙇ ѹготовашѧ пасхѫ
М
Мт 26.19
З
А
СК
М
З
А
СК
Б
О
У
СЕ
К
С
От
гр
Πάσχα,
ἀμνός
паска
Нвб
пасха
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
паска ’обреден хляб’
диал
ДА
Срв
Пасхо
м
ЛИ
Пасков
ФИ
СтИл,РЛФИ