Старобългарски речник
пастꙑрь 
пастꙑрь -ꙗ м 1. Пастир; този, който пасе добитък ꙇ бѣахѫ пастꙑр въ тожде странѣ. бьдѧще  стрѣгѫще ст(р)ажѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь М Лк 2.8 З А вдѣвъ же народъ съ. млосрдва о нхъ ѣко бѣхѫ съмѧтен. ꙇ отъвръжен ѣкоже овъцѧ. не мѫщѧ пастꙑрѣ М Мт 9.36 ꙇ съберѫтъ сѧ прѣдъ нмь вьс ѩꙁьіц. ꙇ раꙁлѫтъ ѩ дрѹгъ отъ дрѹга. ѣкоже пастꙑръ раꙁлѫаатъ овъцѧ отъ коꙁьлштъ М Мт 25.32 З А ѡвьѧ аꙁъ есмъ съмꙑслънааго твоего стада. ꙇ къ тебѣ прбѣгъ пастꙑрю добрѹмѹ СЕ 85а 6 ѡ пастр. раꙁвлаѧщ. ꙇ гѹбѧщ овꙿцѧ. се нꙑнѣ мъщѭ на васъ СЕ 82b 10 псано бо естъ поражѧ пастꙑра  радѫⷥтъ сѧ оцꙙ БН. Срв. Мк 14.27 М, З;Мт 26.31 М З А 2. Прен. Духовен пастир, учител тꙑ бо ес пастꙑрь.  спасъ дшамъ нашмъ СЕ 101а 3 Срв. СЕ80b 15 добрꙑ їѡанъ нашъ прѣподобьнꙑ пастꙑръ ... съ горꙑ ... съшедъ. покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанъ го скржал С 277.29 М З А СЕ К С БН Гр ποιμήν пастꙑръ пастрь Нвб пастир ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пастирци МИ ГХ,МИМ Пастир МИ СНМБ Пастирко ЛИ Пастирков ФИ Пастиров ФИ Пастурко ЛИ Пастурков ФИ СтИл,РЛФИ