Старобългарски речник
пастѹховъ 
пастѹховъ прил притеж Който принадлежи на пастир; пастирски съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ. тѹ авьлъ ... пастѹхъ хрстосовъ. пастѹховъ обраꙁъ бꙑвꙿ. неправьднѹѹмѹ ꙁаколеню С 460.14 Изч С Гр τοῦ ποιμένος Нвб пастухов остар ВА Срв пастушески ЕтМл Пастуша МИ ЙЗ,БГИ Пастухов ФИ СтИл,РЛФИ