Старобългарски речник
пастI 
паст -пасѫ -пасеш несв 1. Паса, водя на паша стадо бѣ же тѹ стадо свн мъного пасомо въ горѣ М Лк 8.32 З, А, СК. Срв.Мт 8.30 М, З, А, СК;Мк 5.11 М З шедъ прлѣп сѧ едномъ отъ жтелъ тоѩ странꙑ.  посъла  на села своѣ пастъ свн М Лк 15.15 З А СК которꙑ же отъ васъ. рабъ мѣѩ орѭштъ л пасѫщъ ꙇже пршьдъшю съ села. реетъ абе мнѫвъ вълѧꙁ М Лк 17.7 З А СК сълѹ сꙙ кѹпьцѹ нѣкоторѹѹмѹ. гънавъшѹ вельбѫдꙑ своѧ  паст ѧ на мѣстѣ томь С 217.27 2. Прич. сег. деят. като същ. пасѫще м мн οἱ βόσκοντες Тези, които пасат стадо; пастирите ꙇ пасѫшт (св)свнѩ (!) бѣжашѧ. ꙇ вьꙁвѣстшѧ въ градѣ  на селѣхъ. ꙇ прдѫ вдѣтъ то естъ бꙑвъшее М Мк 5.14 З А вдѣвъше же пасѫште бꙑвъшее бѣжашѧ  въꙁвѣстшѧ въ градѣ  въ селѣхъ М Лк 8.34 З А СК 3. Прен. Уча, напътствам, наставлявам някого їꙁбьра(ра) (!) дада раба своего. ї поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ. ѡтъ доіліць поѩтоі паст ѣкова раба своего СП 77.71 Покровителствам някого. гь пасетъ мѩ ꙇ ніесоже мене лішітъ ... дшѫ моѭ обраті. наставілъ мѩ есі на стьѕѫ правꙑѩ С 22.1 4. Прич. сег. деят. като същ. пасꙑ м ед ὁ ποιμαίνων Този, който напътства, направлява; духовен пастир пасꙑілѣ вънъмі. водѩ ѣко овьѩ їосіфа. сѣдѩі на хірѹвімѣ ѣві сѩ СП 79.2 Срв. Е6а 1 5. Прич. сег. страд. като същ. пасом м мн οἱ νεμόμενοι Тези, които са духовно подчинени някому прен ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран. тъмьнꙑ цвѣте. по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ С 388.29—30 М З А СК Е СП СЕ С Гр βόσκω ποιμαίνω νέμω Нвб паса ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР