Старобългарски речник
паствньнъ 
паствньнъ прил Тучен, пригоден за пасбище гь пасетъ мѩ і ніесоже мене лішітъ. на мѣстѣ паствінънѣ тѹ мѩ въселі СП 22.2 Изч СП Гр [τῆς] χλόης паствінънъ Нвб Срв паство ср