Старобългарски речник
паснкъ 
паснкъ -а м ЛИ Пасиник — сестрин мъж на Йоан Саваит [ок. 454—558 г.] семѹ ѹбо їѡанѹ божьствънѹѹмѹ. девꙙть лѣтъ въ епскѹп сътворвъшѹ. сълѹ сꙙ мѫжѹ сестрꙑ го марѧ. паснкѹ нарцамѹ. строт рамѣньскѫ власть С 281.21 Изч С Гр Πασίνικος