Старобългарски речник
паропсда 
паропсда -ꙑ ж Блюдо, чиния, съд за ядене горе вамъ кънжьнц  фарсе ѵпокрт. ѣко оштаате вьнѣщънее стькльнц. ꙇ паропсдѣ. ѫтрьѫдѫ же сѫтъ. плън хꙑштенѣ. ꙇ нестотꙑ М Мт 23.25 ЗI фарсею слѣпе. ост прѣжде вьнѫтрьнее стекльнц. ꙇ поропсдѣ (!) да бѫдетъ  вьнѣщьнее ма сто М Мт 23.26 ЗI Изч М ЗI От гр παροψίς, ίδος поропсда Нвб Ø