Старобългарски речник
парт 
парт -парѭ -парш несв Летя, хвърча, нося се на семь дрѣвѣ крьстьнѣѣмъ рѫцѣ простьръ. по въꙁдѹхѹ парꙙштꙙ слꙑ раꙁгънавъ. беꙁ блаꙁнꙑ намъ на небеса пѫтьшъств ѹготов. лѣствцѫ намъ. вѣрѫ отъ ꙁемьѧ на небо поставвъ С 353.10—11 Изч С Гр πέτομαι Нвб Срв [високо]парен прил книж ОА БТР РБЕ