Старобългарски речник
паренессъ 
паренессъ -а м Наставление, разяснение, тълкуване, проповед [заглавие на едно съчинение на Ефрем Сирин]. ( слⷡ҇)о. п҃. п(аренесса.) [.] того ж(е блаⷤ҇го ефрⷨ҇е) (. о б)жств(ене просфо .рѣ) л҇ о (комькані) Р III 1 Изч Р Нвб паренесис църк остар