Старобългарски речник
паремꙗ 
паремꙗ -ѩ ж Паремия — едно от четивата на Стария завет, четени на вечерня и на шести час срещу господски и богородични празници  реетъ (парм)[...] еꙁекїлева Е 18а 7  по сⷨ҇е ьтⷮ҇е парем҇ѭ СЕ 5а 10 Изч Е СЕ От гр παροιμία [ вар. προφητεία, ἀνάγνωσμα] Нвб паримия, паремия църк ОА ВА НГер ЕтМл