Старобългарски речник
параск҄евьг҄[] 
параск҄евьг҄[] -ѩ ж Петият ден от седмицата, петък. Според юдейския религиозен ритуал — ден за приготвянето, денят преди Пасхата въ ѹтрън же день же естъ по параскевьћ. събрашѧ сѧ архере  фарсе. къ платѹ М Мт 27.62 З А ꙇ дьнь бѣ параскевьћ. ꙇ собота свтааше М Лк 23.54 З ꙇюде же понеже параскевьћ бѣ. да не останѫтъ нкстѣ тѣлеса. въ соботѫ. бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 З А Б тѹ же ꙁа параскевьћѭ юдѣскѫ. ѣко блꙁъ бѣаше гробъ. положсте са М Йо 19.42 З, А; [...] ѹтр(ѣ) же [...](с)кевг коⷰ҇ Е 18б 14 велкаꙗ параск҄евьг҄ ἡ ἁγία παρασκευή [вар. ἡ μεγάλη παρασκευή] Велики петък, Разпети петък свѧтаго оца нашего. іоⷩ҇а. ьтенье. въ велікѫѭ параскевьћіѭ К 9b 33 параск҄евьг҄ пасцѣ παρασκευὴ τοῦ πάσχα, παρασκευή Денят преди Пасхата, петъкът преди Пасхата ꙇ юже поꙁдѣ бꙑвъшю. понеже бѣ параскевьћ пасцѣ. еже естъ къ соботѣ М Мк 15.42 З бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ М Йо 19.14 З А СК Б Изч М З А СК Б Е К От гр παρασκευή параскевьћ[] параскевьћі параскеѹћі Нвб Ø