Старобългарски речник
параклтъ 
параклтъ -а м Утешител, защитник, застъпник, довереник главꙑ еваньћелѣ еже отъ ꙇоана ... жꙇ о параклтѣ М Йо 133.17 ꙇ аꙁъ ѹмолѭ отца. ꙇ ного параклта дастъ вамъ. да бѫдетъ съ вам вь вѣкъ М Йо 14.16 З А СК параклтъ же дхъ стꙑ егоже посьлетъ оцъ въ імѧ мое. тъ вꙑ наѹтⷱъ вьсемѹ М Йо 14.26 З А егда же прдетъ параклтъ. егоже аꙁъ посълѭ вамъ. отъ отца дхъ стнънꙑ. ꙇже отъ отца сходтъ. тъ съвѣдѣтельствѹѹтъ о мънѣ М Йо 15.26 З А СК нъ аꙁъ стнѫ вамъ глѭ. ѹнѣе естъ вамъ да аꙁъ дѫ. аште бо не дѫ аꙁъ. параклтъ не прдетъ къ ва(ма)мъ. аште л же дѫ. посълѭ  къ вамъ М Йо 16.7 Изч М З А СК От гр παράκλητος Нвб Ø