Старобългарски речник
папѹлъ 
папѹлъ -а м ЛИ Папила — християнин от Пергам [Мала Азия], дякон при епископ Карп, умр. мъченически заедно с Агатодор и Агатоник по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 13 октомври мⷺца октⷠ҇о в҃ ꙇ҃ стх мⷱ҇к. папѹла распа анавла  дрѹжнъ҇х А 122b 18 Изч А Гр Παπύλας