Старобългарски речник
папрьтъ
папрьтъ
-а
м
Притвор, нартика, паперт [предната част на храма, в коята стоят оглашените — тези, които предстои да бъдат кръстени]
помѫтъ ръньц. постргѫтъ въ папрътѣ
СЕ
96b 13
ѹꙁьрѣ въ папрьтѣ тоѧ ьстънꙑѧ црькъве. мѫжа ѹдъна свꙙта вьꙁлежꙙшта ѹмраѭшта
С
296.5
цѣловавъ ъстьно го тѣло въ томъ папрьтѣ. облъкъ полож вь мѣстѣхъ прѣподобънꙑхъ
С
296.15
Изч
СЕ
С
Гр
τὸ διακονικόν
νάρϑηξ
папрътъ
Нвб
паперт
ВА