Старобългарски речник
папежь 
папежь -а м Папа, глава на Римската църква мⷺца ноⷠ҇ѩ ҃҃д стааго клмента папежа рмска А 127b 5 мⷺца енѹаⷬ҇ б҃ стааⷢ селвестра папежа рмска А 136b 17—18 мⷺца енѹⷬ҇ ... ҃ћ.  обрѣтене ⷭ҇енъⷯ҇ мощ стааⷢ҇ клмента папежа рмска А 141b 7 неⷣ҇. сꙑропоⷭ. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ. влавѣнѹ патрархѹ.  лъвѹ. папежѹ рмъскѹ Е 4б 17—18 Изч А Е От гр πάπας Нвб Срв папа