Старобългарски речник
пантелемонъ 
пантелемонъ -а м ЛИ Пантелеймон — лекар от Никомидия [Витиния, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 27 юли мⷺца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱка  стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго А 151а 2 Изч А Гр Παντελεήμων Нвб Пантелеймон ЛИ Пантелеймонов ФИ Пантелей ЛИ Пантелея ЛИ Пантелеев ФИ Панто ЛИ Пантов ФИ Пантев ФИ СтИл,РЛФИ Срв Пантелей МИ ЙЗ,МИПан