Старобългарски речник
панца 
панца -ѧ ж Водохранилище със зидани стени повелѣ же нѣкомѹ отъ братьѧ тешт къ панц.  пршедꙿшмъ отъ пѫт жꙙдꙿномъ сѫштемъ водѫ прнест. онꙿ же рее ꙗко не матъ панца водꙑ нкакоже С 549.23, 25 братъ ... шъдъ отврьꙁе двьр панцꙙ.  обрѣте ѭ сплънь С 550.1 Изч С Нвб Срв паничка ОА НГер ЕтМл ДА паниче ср диал ЕтМл ДА