Старобългарски речник
пакꙑбꙑть
пакꙑбꙑть
-ꙗ
ср
В християнството — нов живот, който ще настъпи след второто Христово пришествие
ꙇс же рее мъ. амнь глѭ вамъ. ѣко вꙑ шедъше по мънѣ въ пакꙑбꙑт. егда сѧдетъ снъ лвскꙑ. на прѣстолѣ славꙑ своеѩ. сѧдете вꙑ на дъвою на десѧте прѣстолѹ
М
Мт 19.28
ЗI
Изч
М
ЗI
А
Гр
παλιγγενεσία
пакꙑбꙑт
Нвб
Ø