Старобългарски речник
паꙁѹха
паꙁѹха
-ꙑ
ж
1. Пазва
въдовц ... снъ ноꙙдъ дꙿнае съсꙑ. гоже носꙙшт въ паꙁѹсѣ мат мѹ. въ врѣмꙙ жꙙтвѣ ... полож на ꙁем сна свого
С
43.13
Образно.
наръпамъ сꙙ ѹбо мꙑ сь н҄м съ горꙑ небесънааго богатъства. несꙑтам паꙁѹхам. въ кровѣхъ положмъ божѧ дарꙑ
С
327.10
2. Подмишница
акꙑ отьць любовънꙑ прмлетъ ꙙдо сво. тако пртекъ львъ ско на праведьнка. подъ паꙁѹхама го полож ноꙁѣ сво
С
166.23
раꙁгнѣвавъше сꙙ беꙁаконьнц. повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ. раждегъше ѧ пае огн҄ѣ. подъложшꙙ подъ обѣ паꙁѹсѣ рѣшꙙ к н҄емѹ вльсв ... ꙗко аште с паꙁѹхꙑ стрꙙсеш любо днъ съвалъмъ. да падетъ на ꙁем. то да вѣс ꙗко ѹже вѣмъ ꙁвѣсто ꙗко отъвръже сꙙ бога свого
С
263.30, 264.2—3
3. Гърди, гръден кош
премꙑ копе бодѫщее въ паꙁѹхѫ твоѭ. съкрѹшлъ ес вꙿсѣ ѫрѫжѣ (!) слънꙑхъ. ꙇ слѫ хъ
СЕ
29а 3
Изч
СЕ
С
Гр
κόλπος
μασχάλη
αἱ ἀγκάλαι
Нвб
пазуха
диал
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА