Старобългарски речник
падень 
падень -ꙗ ср 1. Падане, рухване [образно] ꙇ блгслв ѣ сѵмеонъ  рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л М Лк 2.34 благословьнъ грꙙдꙑ. ада съвꙙꙁана покаꙁат. а адама отъ ѫꙁъ отрѣшт.  паденꙗ вьставт С 341.30 їюдо ... отълѫен стꙑхъ. беꙁъ вьстанꙗ паден. то бꙑстъ мѣненꙗ твого отъ ждовъ пртꙙжан С 425.11 Слабост, немощ. ꙇцѣл ... гі ... раба твоего сего ... тꙑ бо ес вьꙁемⷧѧ. отъ паденѣ молѧщааго сѧ тебѣ СЕ 31b 12 2. Падение, грях, грехопадение сладько въкѹшен нъ горько паден С 351.10 не падень ко  грѣховьно опл҄ѣн҄ен.  веланьꙗ о свомъ оѹпꙿван. подъѧт въꙁможетъ С 513.20 вь семь бо обрѣтамъ ... велкѫѭ альбѫ. паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ С 513.30 вдѣв же себе рабъ бж ꙁѣло отъ всѣхъ тома.  же отъ ьст събꙑваѭште сꙙ многꙑмъ паден. отде отъ мѣста того С 518.29 нъ ꙗкоже велкꙑѧ  стнънꙑѧ благꙑѧ нравꙑ мѫжа. съкаꙁахомъ. тако достотъ  нанесенѫѫ мѹ бѹрѫ.  отътѫдѣ събꙑвъше сꙙ мѹ велко падень съповѣдат С 520.27 ꙗкоже велко падень. толцѣмъ вꙙште потомь го бꙑстъ справьнь С 521.2  паденьꙗ го обраꙁъ спꙑтавъше. вь пеаль вьпадохомъ С 522.21—22 ненавстьнъ бв плодъ въꙁгръдѣньꙗ. мꙿже  въскорѣ матꙿ падень же на пагѹбѫ С 545.17 Изч М СЕ С Гр πτῶσις πτῶμα паден падене Нвб падение ОА ВА АК ЕтМл БТР АР