Старобългарски речник
падат 
падат -падаѭ -падаш несв 1. Падам, движа се от високо към ниско, към земята она же рее е г. ꙇбо  пс ѣдѧтъ отъ крѹпцъ падаѭштхъ съ трапеꙁꙑ господе свохъ М Мт 15.27 З СК ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ наънѫтъ падат съ нбсе М Мк 13.25 З лаꙁаръ ... желааше насꙑтт сѧ отъ крѹпцъ. падаѭштхъ отъ трапеꙁꙑ богатааго М Лк 16.21 З А Падам, хвърлям се. къ ... глѧ. г. помлѹ снъ мо. ѣко на новꙑ мсцѧ бѣсъноетъ сѧ ꙇ ꙁьлѣ страждетъ. мъножцеѭ бо падаетъ на огнь. ꙇ мъножцеѭ въ водѫ М Мт 17.15А Образно. вꙑ же ѣко ловѣі ѹміраете. ї ѣко едінъ отъ кънѩѕь подаете (погр. вм. падаете, Север., с. 110, бел. под линия) СП 81.7 кръстъ въдрѫженъ бꙑвааше. ꙇ юдѣіска гръдꙑні падааше К 10b 12 надѣмъ сꙙ ... на ... ба. же ... падаѭштꙙ нꙑ отꙿ лѣност ѹтврьждатъ С 522.27 2. Срутвам се, събарям се, рухвам онъ же ... рее мъ вьсѣко цсрстве раꙁдѣль сѧ само вь себѣ ꙁапѹстѣатъ. ꙇ домъ на домъ падаатъ М Лк 11.17 З падат на колѣнѹ γονυπετέω Коленича, падам на колене ꙇ прде къ немѹ прокаженъ ... ꙇ на колѣнѹ падаѩ  глѧ емѹ. ѣко аште хоштеш можеш мѧ штстт М Мк 1.40 З А СК падат на лц παραρρίπτω [вар. καταρρίπτω] ἐμαυτὸν ἐπὶ πρόσωπον Падам по лице, покланям се до земята нъ тъьѭ отъ мѣста до мѣста въ црькв падаѧ на лц свомъ. сповѣдааше сꙙ бѹ съ стенанїмъ С 168.9 падат прѣдъ ногама Падам в краката на някого женꙑ ... мѫштꙙ танꙑѧ врѣдꙑ ... падаахѫ прѣдъ ногама стааго С 557.3—4 Изч М З А СК СП К С Гр πίπτω μεϑίστημι πρὸς πτῶσιν Нвб падам, падна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Падало МИ БМС Падината МИ Падиняк МИ Падеш МИ ЙЗах,Кюст.кр Падините МИ ЙЗах,Кюст Падалище МИ ЙЗ,МИПан Падалище МИ АМС,Полог Падала МИ Падало МИ Падина МИ СНМБ Падалски ФИ Падешки ФИ Падинярски ФИ СтИл,РЛФИ