Старобългарски речник
пагѹбьнкъ 
пагѹбьнкъ -а м Покварител, развратител бѣ нѣкто преꙁвутеръ ... пагѹбьнкъ обраꙁомъ.  вьсѣкоѧ дꙗвола  врага дѹшь нашхъ хѹлꙑ обрѣтельнкъ пръвꙑ С 186.19 Изч С Гр λοιμός Нвб пагубник НГер ЕтМл БТР