Старобългарски речник
павьлъ 
павьлъ -а м ЛИ 1. Павел [евр. име Савел — Деян 13.9] — апостол и християнски мисионер [в Киликия, Кипър, Галатия, Атина, Македония, Коринт, Ефес, Испания], родом от Тарс, Киликия [Деян 21.39], автор на 14 послания от Новия завет. Според легендата умр. мъченически в Рим [ок. 64—67 г.] по времето на имп. Нерон [54—68 г.]. Пр. с ап. Петър на 29 юни мⷺца юⷩ҇. ҃ ꙁ҃. стѹю връховнѹю аплѹ. петра  павла А 149b 25 словомъ наоъш (!) сѧ. ѹ павла бгоневѣстⷪ҇.  вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 4 гі бже ... ꙇꙁволе стꙑѩ  славънꙑѩ аплꙑ своѩ. петра ꙇ павъла. ꙇ флпа. ꙇ варътоломѣа. братрꙑ бꙑт ... вѣроѭ. ꙇ любовѭ. дховъноѭ СЕ 10b 7 гі схе бже нашь ... наѹ нꙑ съсѫдомь ꙁбъранꙑмь твомь павъломь. апломь СЕ 19b 20—21 послѹша ѹбо блаженаго павъла глѫшта. вꙑ же братьѣ подобьні бꙑсте црквамъ бжіѣмъ сѫштмъ въ іюдѣі о хѣ ꙇсѣ К 3b 17 правꙑ. блаженꙑ павелъ глаше ѣко корень вьсѣмъ ꙁъломъ [.]стъ съребролюбленье К 4b 25 Срв. С412.2 апостолъ паулъ ... доде  къ странамъ сауръскьімъ С 24.5 тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.19 петръ тавѫ не словомь л вьстав. паулъ не свом л рꙁам многа ꙁнаменꙗ сътвор С 307.11 тѣмже  павьлъ рее. не нѫждѫ же н хотꙙштааго. н ꙁаповѣд творѫ о дѣлѣ томь С 371.12 2. Павел — християнин, умр. мъченически заедно със сестра си Юлияна в Птолемаида [ок. 273 г.] по времето на имп. Аврелиан [270— 275 г.]. Пр. на 4 март [също на 17 август] аурлꙗнъ ... повелѣ прт паулѹ.  рее мѹ павьле. ѹлꙗн сестра твоꙗ обѣшта сꙙ пожрьт богомъ С 2.3, 4 стѫѭ ѹлꙗнѭ ... вдѣвъ ... паулъ спльн сꙙ радост С 4.29 стꙑ паулъ ѹмол сѣьцѫ ꙗко да улꙗнѭ прѣжде го ѹсѣкꙿнѫтъ С 14.13 3. Павел — наречен Прости или Препрости, египетски отшелник [ок. IV в.]. Пр. на 4 и 5 октомври мѣсꙙца марта въ девꙙтꙑ на десꙙте. жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго С 168. 29 жвъ же днъ о себѣ паулъ прѣпростꙑ. лѣто дно.  благодѣт съподоб сꙙ о бѣсѣхъ С 171.11 нъ с даръ. паула стъ прѣпростааго С 171.25 4. Павел — християнин от Кесария Палестинска, сподвижник на презвитер Памфил и дякон Валент, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари мⷺца феⷬ҇р ... ҃е҃ꙇ. стъх мⷱкъ. памфла ѹалента павла порфла селевка. ѹлана.  нѣхъ А 142b 15 5. Павел — християнин от Рим, умр. мъченически заедно с брат си Йоан [ок. 362 г.] по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.]. Пр. според Римския мартиролог на 26 юни блаженꙑ гргор ... прѣжде патраршъства. црънорꙁъцъ бѣ въ манастꙑр. стааго апостола аньдреа. нарцамааго клоскаура. блꙁъ стѹю мѫенкѹ. їѡана  паула С 119.22 6. Павел IV Нови — цариградски патриарх [780—784 г.]. Пр. на 30 август [също на 31 август и 2 септември] мⷺца сеⷠ҇п б стааⷢ҇ мⷱка маманта ѹльѣна. флпа  теодотіѩ.  стмъ оцмь наⷲ҇мъ. црѣграда. оанѹ постьнкѹ  павлѹ новѹѹмѹ А 113d 28 в҃ (п)амѧ(тъ ст)го оца нашего оанⷶ пѹстꙑнънка.  стго (ма)манта.  (п)авла новаго Е 23б 7 7. Павел Тивейски — отшелник в Тиваида [Горен Египет], род. по времето на имп. Север Александър [222—223 г.], умр. 341 г. Пр. на 15 януари [също и на 29 октомври] мⷺца октⷠ҇о ҃ћ стхъ мⷱкъ ꙁінова  ꙁновѩ сестръ его.  паⷮ҇ кѵрака патрарха.  прⷣ҇наⷢа оца павла велкаⷢ҇а постьнка А 125а 26 8. Павел Изповедник — цариградски архиепископ [340—341, 342—344, 348—350 г.], жертва на арианството, умр. мъченически [350 г.] в Кападокия, Мала Азия. Пр. на 6 ноември [също и на 25 октомври] мⷺца октⷠ҇о ҃҃д. стѹю мⷱ҇кѹ маркана  мартѹра.  павла сповѣдьнка А 124b 6 мⷺца ноⷠ҇ѩ е҃ стааго павла сповѣднка А 125b 28 9. Павел хартофилакс — ктитор на Кръглата църква в Преслав цьркьі сꙙтааго оана дѣлана пауломь хартофулаѯомь П1 А Е СЕ К С Г П1 Гр Παῦλος Превежда и гр ἄλλος павелъ павълъ павлъ Нвб Павел ЛИ Павлин ЛИ Павле ЛИ Павлета ЛИ Павлов ФИ Павлович ФИ Павко ЛИ Павков ФИ Павлев ФИ Павлина ж ЛИ Павлета ж ЛИ СтИл, РЛФИ Срв Павел МИ Павел баня МИ Павелско МИ Павлевци МИ Павлово МИ СНМБ Павленица МИ Павлевци МИ Павловица МИ ЙЗах,Кюст.кр Павел махала МИ Павел дере МИ ЙЗ,МИПан