Старобългарски речник
орьнѣт
орьнѣт
-орьнѣѭ
-орьнѣш
св
Почернея, потъмнея; придобия черен, нездрав цвят
женꙑ ... вьстаꙗхѫ ѹкрѣпьꙗмꙑ ... свѣтьла мѫште лца. прѣжде того дрꙙхла бꙑвъша отъ страст орънѣвъша
С
557.9
Образно.
грѣхъ. въ моѭ капь сътворенааго обетьш. тварь рѫкѹ мою ꙁмьжда орьнѣ. ѭже съꙁъдахъ добротѫ. влъкъ мо вьсптан сьнѣдатъ. опѹстѣ раю жтелнъ
С
247.18
Изч
С
Гр
ἀμαυρόω
орънѣт
Нвб
Срв
очерня
ОА
ВА
АК
НГер
БТР
АР
ДА