Старобългарски речник
орьвл҄енъ
орьвл҄енъ
-ꙑ
прич
прил
хламда орьвл҄ена
χλαμὺς κοκκίνη
Багреница
тогда вон ћемонов. прѣмъше са въ сѫдішті. събьрашѧ на нь въсѭ спірѫ. съвлъкьше . хламідоѭ оръвленоѭ одѣшѧ
А
Мт 27.28
Изч
А
оръвленъ
Нвб
Срв
очервен ’боядисан в червено’
диал
ДА