Старобългарски речник
оцѣщень
оцѣщень
-ꙗ
ср
1.
Прен. Очистване, пречистване
тꙑ нꙑнѣ влко свⷳ҇ѧ водѫ сѭ ... дажд вꙿсѣмъ. пркасаѭщмъ же сѧ е ... блговене. ѡцѣщене. съдраве
СЕ
5b 18—19
цѣлтелю болѧщмъ ... даѩ намъ мѧ твое ... ꙇцѣленью ꙇ оцѣщенью
СЕ
41а 4
трѧсавце ... гь наⷲ҇ ... сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвь. съдраве оцѣщене. ꙇ прѧсте цръствѹ нбсънѹмѹ. ꙇꙁгонтъ тѧ ꙁ него
СЕ
47b 4
воле ѹбо водоѭ омꙑваш тѣло бж. ꙁмꙑвъшаго вьсꙙ оцѣштен давъша
С
457.10—11
2.
Прен. Целомъдрие, непорочност
сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн ... вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же молтвам. оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ
С
280.27—28
3.
Прен. Прошка, опрощение
обраꙁъ лца его носѧ же въсѣ гломъ слꙑ своеѧ. собоѫ оцѣщен (погр. вм. оцѣщень, Мирчев, Кодов, с. 245) грѣховъ нашхъ сътворъ
Е
6а 15
гї къто постоітъ ѣко отъ тебе оцѣштене естъ
СП
129.3
Изч
Е
СП
СЕ
С
Гр
κάϑαρσις
καϑαρισμός
ἱλασμός
ἁγνότης
ѡцѣщене
оцѣштен
оцѣщене
оцѣштене
Нвб
Срв
очищение
остар
ОА
ВА
НТ