Старобългарски речник
оцѣщень 
оцѣщень -ꙗ ср 1. Прен. Очистване, пречистване тꙑ  нꙑнѣ влко свⷳ҇ѧ водѫ сѭ ... дажд вꙿсѣмъ. пркасаѭщмъ же сѧ е ... блговене. ѡцѣщене. съдраве СЕ 5b 18—19 цѣлтелю болѧщмъ ... даѩ намъ мѧ твое ... ꙇцѣленью ꙇ оцѣщенью СЕ 41а 4 трѧсавце ... гь наⷲ҇ ... сътворе вееръ прѣдане свое. се беспркладънѫѭ цѣлъвь. съдраве  оцѣщене. ꙇ прѧсте цръствѹ нбсънѹмѹ. ꙇꙁгонтъ тѧ ꙁ него СЕ 47b 4 воле ѹбо  водоѭ омꙑваш тѣло бж. ꙁмꙑвъшаго вьсꙙ  оцѣштен давъша С 457.10—11 2. Прен. Целомъдрие, непорочност сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн ... вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ С 280.27—28 3. Прен. Прошка, опрощение обраꙁъ лца его носѧ же въсѣ гломъ слꙑ своеѧ. собоѫ оцѣщен (погр. вм. оцѣщень, Мирчев, Кодов, с. 245) грѣховъ нашхъ сътворъ Е 6а 15 гї къто постоітъ ѣко отъ тебе оцѣштене естъ СП 129.3 Изч Е СП СЕ С Гр κάϑαρσις καϑαρισμός ἱλασμός ἁγνότης ѡцѣщене оцѣштен оцѣщене оцѣштене Нвб Срв очищение остар ОА ВА НТ