Старобългарски речник
оцѣпѣнѣват 
оцѣпѣнѣват -оцѣпѣнѣваѭ -оцѣпѣнѣваш несв Вцепенявам се, схващам се, изгубвам способност да се движа лкь етеръ пріде кь ссов ...  глѧ. ѹтелю. прівѣсь сна моего кь тебѣ. мѫща дхъ нѣмъ. ꙇже деже аще коліжьдо метъ (!). пѣнъ тѣщтъ.  скрьжьштетъ ꙁѫбъ свом  оцѣпѣнѣваетъ А Мк 9.18 Изч А Гр ξηραίνομαι Нвб оцепенявам несв оцепенея св ОА Дюв НГер ЕтМл БТР Срв вцепенявам се несв вцепеня се св