Старобългарски речник
оцѣпат
оцѣпат
-оцѣпаѭ
-оцѣпаш
несв
Вцепенявам се, вкаменявам се [от страх, ужас]
нъ ꙗко мрьтвъ оцѣпааше. а дрѹгꙑ ѹжасомъ дръжмъ бѣ. облѣдѣвъ лежааше
С
466.14
Изч
С
Гр
ἀποστηλόομαι
Нвб
Срв
оцепен ’втвърден, вкаменен’
диал
ДА
