Старобългарски речник
оцьтѣнъ 
оцьтѣнъ -ꙑ прич прил оцьтѣно вно ἐσμυρνισμένος οἶνος Вино, подправено или примесено с миро  даꙗхѫ емѹ пт оцьтѣно вно. онъ же прѧтъ е СК Мт 15.23 Изч СК Вж. при оцьтьнъ Нвб