Старобългарски речник
охѹлт 
охѹлт -охѹлѭ -охѹлш св Охуля, опозоря а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ.  богословьнааго охѹлтъ ꙁакона.  бьшѭ го охѹлтъ.  пꙑтамꙑѧ гонеꙁнетъ свꙙтост С 338.12, 13 Изч С Гр ἐξυβρίζω ἐκπίπτω Нвб охуля ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР Срв охулник м РРОДД