Старобългарски речник
охѹдѣт 
охѹдѣт -охѹдѣѭ -охѹдѣш св Изгубя силата; отслабна, намалея [образно] дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ ... не бо ... нтоже троцꙙ охѹдѣ. л ѹстѫптъ кол.  прсност. л обьштъства  цѣсарьства С 327.30 Изч С Гр ἐλασσόομαι Нвб Ø