Старобългарски речник
охръмнѫт 
охръмнѫт -охръмнѫ -охръмнеш св Окуцея, стана хром [куц] снов тѹжді обетъшашѩ.  охръмѫ [!] отъ стеѕь свохъ СП 17.46 Изч СП Гр χωλαίνω Нвб Срв охромея св охромявам несв диал ВА НТ ЕтМл ДА