Старобългарски речник
оѹпъвань 
оѹпъвань -ꙗ ср Упование, опора, подкрепа не падень ко  грѣховьно опл҄ѣн҄ен.  веланьꙗ о свомъ оѹпꙿван. подъѧт въꙁможетъ С 513.21—22 Изч С Гр πεποίϑησις оѹпꙿван Нвб Срв упование, уповаване ОА ЕтМл БТР АР