Старобългарски речник
оѹбожат 
оѹбожат -оѹбожаѭ -оѹбожаш св Обеднея, осиромашея [образно] прѣвѣънꙑ цръ славънꙑ. оѹбожавꙑ въ своіхъ неѹбожъно насъ раді. да нꙑ обагатітъ. блнъ прішедꙑ въ съмѣрені К 1а 40 Изч К Гр πτωχεύω Нвб Срв убог прил книж остар БТР АР