Старобългарски речник
отѧт
отѧт
-отмѫ
-отмеш
св
отьмѫ
-отьмеш
1. Отнема, взема
рее мъ съ. еда могѫтъ свⷩ҇е браън плакат сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ. прдѫтъ же дьне. егдаже отъметъ сѧ отъ нхъ женхъ. ꙇ тогда постѧтъ сѧ
М
Мт 9.15
Срв.Мк
2.20
М,З;Лк
5.35
М
З
ꙇже бо аште матъ дастъ сѧ емѹ. а ꙇже не матъ. ꙇ еже матъ отъметъ сѧ отъ него
М
Мк 4.25
З.Срв.
Лк 8.18
М,З,
СК;Лк 19.26
М
З
А
отъвращьшю же тебѣ лце въꙁмѩтѫтъ сѩ. отꙑмеші дхъ іхъ ї щеꙁнѫтъ. въ пръстъ своѭ въꙁвратъ сѩ
СП
103.29
гі ... ї не отъїм отъ ѹстъ моїхъ словесе їстіньна до ѕѣла. ѣко на сѫдъбꙑ твоѩ ѹпъвахъ
СП
118.43
агркола вовода глагола. дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомъ вь санꙑ вь ьст достономъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ отъѧт жвота вонъство
С
70.4—5
2. Махна, премахна, отстраня
ѣко воскъ істаавъ ѡтꙑмѫтъ сѩ. паде огнъ на ніхъ і не вдѣшѩ слънъца
СП
57.9
цркꙑ раꙁорена естъ. трѣбіште о(...)то (о(тѧ)то, Достал, с. 74, бел. под линия) естъ. стаа стꙑхъ попьрана сѫтъ
К
7а 21—22
сьжьжена бѫд нога ... отꙙта бѫд рѫка
С
91.9
пргвожденѹ же мѹ бꙑвъшꙋ. пакꙑ дмѡс рее. пока сꙙ. отъньмемъ гвоꙁдѧ
С
141.4—5
Образно.
вьсіѣетъ въ дьні его правъда. і мъножъство мірѹ доіждеже отꙑметъ сѩ лѹна
СП
71.7
3.
Прич. мин. страд. като същ.
отѧт
м
мн
οἱ ἐκτετιναγμένοι
Тези, които са отхвърлени, отхвърлените
се достоѣне гне снве. мъꙁда плода рѣвьнаго. ѣко стрѣлꙑ вь рѫцѣ сльнааго. тако снве отѩтъїхъ
СП
126.4
4. Избавя, освободя
їꙁъм мѩ отъ врагъ моіхъ бже. ї отъ въстаѭщхъ на мѩ отъм мѩ
СП
58.2
вонъмі дші моеї ї отъмі ѭ. врагъ моіхъ раді ꙁбаві мѩ
СП
68.19
есо раді ѭ ѣстъ. прідъ бо сѧтъ отъ клѧтвꙑ ꙁаконнꙑѩ отѧті (.)одъ скꙑ
К
6b 3
отѧтомь ꙁракомь бꙑт
Сляп съм, лишен съм от зрение
тꙑ влко ра нꙑнѣ прꙁьрѣт съ нбсе ... на раба твоего сего. сѫщааго отъѩтомь ꙁракомь. пркръвенама ома
СЕ
34b 11—12
отѧт
сѧ
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ἀφαιρέω
ἀφαιρέομαι
ἀναιρέω
περιαιρέω
ἀνταναιρέω
ἐξαιρέομαι
αἴρω
ἀπαίρω
ἀφίστημι
λαμβάνω
ἁρπάζω
λυτρόομαι
ἀπαλλάσσω
ἐκτινάσσω
ἀπορρέω
отъѧт
отъѩт
отънѧт
Нвб
отимам
несв
отема
св
отемна
св
остар
диал
ВА
ЕтМл
РРОДД
ДА
Срв
отнема
св
отнемам
несв
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР